22 may 2007, 20:35

* * * 

  Poesía
806 0 2

В сълзите няма покой за душата,
но не и в усмивка престорена.
Болката, сковаваща сърцата
лесно не може да бъде излъгана.
След удар не винаги можеш просто да се изправиш,
да се взреш напред и да продължиш.
Само силно боли, каквото и да направиш
и не знаеш как скръбта да победиш.
Ти ме повали с безмълвно безразличие,
избяга в твоя свят със своите мечти.
Останах само с убийствено терзание,
с онези парещи и мъчещи сълзи.
Но в страданието има пречистваща сила,
нещо, което те извисява над всички беди
и в самотата си даже аз теб съм открила,
и въпреки всичко - имам мечти!!!

© Цветелина Венкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??