/на сайта, без който не можем/
Скитница небесна си...
Разливаш се като река
и всичко по пътя си помиташ.
Препятствие ли е брега -
Имаш ли силици да питаш?
Мила, слънчева течеш нататък,
че чакат кълнове и семена.
Мираж не си безумен, кратък,
а носена от хиляди платна,
под ветрове, целували безкрайно,
и светло, и мъгляво, но и тайно, ...