Излез за секунда от съзнането ми, моля те!
Като малко, уплашено дете се чувствам,
седнало на прага, подпряло брадичка, чака те...
Баби и лелки около него с филийка - "не искам да ям"...
Приятелчета, подканвани от големите, го викат,
то не става, то плаче, погалва кученцето си и мечтае...
така съм самичък, ела, всяка клетка в мен ридае,
от прозореца гледам света - насила искат в него
без теб да ме натикат...