Огън, звездици, самодиви, бистра вода,
все с такива приказки ни послъгваха...
ти с твоята любов ме изгори на клада,
а аз те нарекох месечина, зорница,
сърце мое, пролетна роса...
Да съжалявам ли? Аз?!
Не виждаш ли, отворил съм гърдите си,
чакам те, ела, избави - застреляй ме, убий!
И без страх, нямай сълзи по очите си,
посипи погледа си върху тялото ми,
само с него го покрий...