Вяра (Христина Стоянова)
13 8
7 ene 2007, 13:51

... 

  Poesía
705 0 4
Когато някой дойде ти от Нищото...
И няма образ, нито силует.
Когато пламъкът избяга от огнището -
искра прехвърля огнения плет...
Когато думите се лутат
                    във безвремие -
не дирят теб, а нечия
                          душа...
Когато вгледаш се във своето
                           съвремие -
откриваш ли там
                      своята съдба?!
Когато вечер легнеш в тишината -
            очи затворил,
                            дъх стаил,
когато си поканил самотата
      и празнотата тайно си
                                гостил...
Едва ли ти е весело тогава.
Едва ли - туй не е забава...
Какво пък - утро пак ще
                              има -
макар сега да тегне
                   тежка
                         зима...

© Христина Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??