Във погледа ти ще застана,
ще прелея
в очите ти,
а след това
като сълза
във лунната постеля
ще изтека...
Ще бъда твоето завръщане
от ненаречените още
светове...
Ще бъда нова
и ще бъда същата...
Ще бъда с теб,
щом мисълта ти
ме зове...
И сянка тънка
ще съм,
и петното слънчево,
прикацнало
във твоите ръце.
Че твоят бряг
е само
истински...
Там винаги
надеждата ще спре!
© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados