16 nov 2006, 14:41

* * * 

  Poesía
636 0 2
Ще те помоля за услуга -
когато тихо залежа се на леглото
и бавно почна да умирам,
когато всичко е изгубено
и аз не мога да те имам,
когато пламъмът в очите вече не гори,
ти да седнеш до леглото
и да гледаш как бавно си отивам от света,
как устните тихо и смирено
шепнат твоето име, без слова.
Недей да плачеш за мен,
не искам да умирам,
когато ти тъжен стоиш до мен
в стаята, потънала в тишина.
Обещай ми,
че сълза няма да пророниш,
обещай,
че ще се усмихнеш, когато умра.
Аз искам да виждам
щастливи хората,
които оставям  на тази земя!

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??