11 feb 2007, 16:07

* * * 

  Poesía
764 0 9

Боли, когато не те виждам -
очите силно почват да сълзят,
ръцете търсят твоите горещо,
а устните прошепват името без глас.

Ти така и не се върна,
а кълнеше се в това...
Само нежно ме прегърна
и тръгна по света...

Сега си някъде - далече...
На друга нежно ти шептиш.
Нея силно ти прегръщаш
и я изпиваш със очи.

Остави ме да плача и да чакам -
кой ще бърше моите сълзи?
Косите скубих и се молих -
да не ме забравяш ти.

Така ще бъде - ще се срещнем...
Устните безмълвно ще прошепват "Прости!"...
Ръцете ще се молят да се срещат,
но гордостта няма да го позволи!

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??