24 mar 2007, 12:49

* * * 

  Poesía
832 0 10
Да бе цвете - щях да те поливам вечно с моите сълзи. Да бе песен - все за тебе щях да пея, дори и с пресъхнали уста. Вода да бе, от тебе всяка капка щях да пия, за да живея вечно на черната земя... В огън да беше се превърнал - щях вечно на клада да горя... Да бе гора - щях да те пребродя, дори и в нея да умра... А ти какво си... човек... роден да нарянява, да мрази и обича... Но сълзите не от мен, а от теб искам да се стичат... Но защо ли клетви да изричам, и теб някога ще те боли... Сега целувам те за сбогом и ти пожелавам само хубави неща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??