Rosica (Росица Иванова)
93 354
26 mar 2007, 16:00

* * * 

  Poesía
1236 0 4
Не боли от това, че си тръгна,
боли от начина, по който го направи,
боли от мълчанието,
от стъпките, отекващи в тишината...
В главата образи се сменят,
сърцето бие силно
при всеки сблъсък с тях...
Душата се опитва болката да скрие,
но очите издават раната скрита,
сълзите падат за незнайния грях...
Боли, но от какво, вече не зная,
дали от мъка, дали от любовта,
виновна пред себе си аз ще остана,
но как ще изкупя тази вина...?

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съгласна съм,че има кой да отмъсти,Романтична,но това чакане ме убива отново
    Благодаря ти !
  • Не, мила, не отмъщавай!
    Има кой да го направи вместо теб!
    Късмет ти желая!
  • Тъжна както винаги,мила,но само в сърцето,а лицето е усмихнато,добре се прикривам,но ти винаги успяваш да го разбереш. А със сърцето си ще се усмихна,когато постигна целта си,придружена с отмъщение. Бъди щастлива!
  • Пак си тъжна!

    Какво да направя, за да те усмихна??
Propuestas
: ??:??