21 feb 2007, 7:22

: ( 

  Poesía
615 0 1

: (

Всичко свърши,
оставаш в онова минало красиво.
Толкова грехове извърши,
че разби сърцето ми щастливо!

Не мога да скрия това,
че без теб се чувствам пуста.
Защо се отричам от любовта,
като още ги има проклетите чувства?

Мислех, че си всичко,
моята любов и мечта.
Толкова силно те обичах,
че останах само с теб и любовта.

А ти си тръгна и ме остави сама
по ръба на острия нож на реалността.
И така свирепо го заби в моите гърди,
че и до днес адска болка ме гори.

И сега, толкова далеч един от друг,
забравяме за мечтите и любовта.
Ти си с друга, аз - със друг,
но и двамата си имаме само черната самота!

След това време още
си играем на детски и болезнени игри.
Но и ти не можещ да забравиш онези нощи,
в които ронехме от щастие сълзи!

© Диди Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??