* * *

18 dic 2006, 23:07

Poesía

621 0 4

Денят ме грабва и обличам дневната си кожа
със остри таралежови бодли...
Нито от дума, нито пък от жест ще може
през този ден да ме боли...
Ала от болка вечер иде ми да вия...
И не за таралежа с изпочупени бодли...
Под кожата изгубих святата магия
на моята ранимост. И за нея ме боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas