15 dic 2007, 23:33

* * * 

  Poesía
693 0 8

Тъгата пише в мен със златни букви

гравирани изящно, със наклон...

Дращи перото й направо по сърцето ми

в червената ми кръв като с пирон.

 

Прониква бавно там отровата, ръждата

разяжда ме със болка и със стон...

Да излекува някой може ли Душата

или ще скита вечно тя  без дом?

 

Любов ми искаш, искаш да си с мене,

но можеш ли Любов да ми дадеш?

Душата в длани искаш да притиснеш,

но знай, че в тъмното тя бързо ще умре...

 

© Боян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??