4 nov 2008, 21:00

**** 

  Poesía » De amor
1220 0 17
Видя ли й очите, Господи!
Какви божествени очи!
Разпъна ме със тях. Жигоса ме.
Претегли ме от чело до пети.
А после ме зачена във усмивка,
зародишно във устни ме събра,
пови ме с нежните си нишки
и тихо пожела - да се родя.
И аз родих се, Господи в ръцете й,
в онези - теменужните ръце,
които притежаваха сърцето ми
и пълнеха живота в дробове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??