Ще ме последваш ли, дори да знаеш, че те водя към смъртта?
Ще продадеш ли душата си в името на любовта?
Ще бъдеш ли до мен, когато изгрява деня?

Не, нали?

Нуждаеш се от мен единствено, защото вече ме няма.
Искаш ме, само за да ме загубиш отново.
Обичаш ме, защото аз теб - не.

Аз живея в нуждата ти да ме няма.
Аз съм смисъла на живота ти,
които не си заслужава да жижееш.
Аз съм спасението за твоята душа,
което отдавна изгуби.
Аз съм изгрева на дните ти, които вече залязоха.
Аз съм всичко, което ти никога няма да бъдеш.
Аз съм вечното, недостожимото и безкрайното.
Аз съм самата тишина!

А ти, ти кой си?
Борещият се за обич?
Търсещият отговорност в другите за своите грешки?
Бягащият от своята вина?
ДА, твоето име е това,
името "Лъжа"!