Стихът ми е бездна от сини мечти,
градина, в която надежда цъфти,
стихът ми е слънчев - от лятото дар,
мой искрен и верен до болка другар.
И щом се почувствам ужасно сама
и вече дори не получа писма,
ранена от някаква зла суета,
изгубила своята бяла мечта,
боса, по риза излизам на прага,
виждам как лятото куфара стяга
и ридая - нещо в мене умря,
но все още вярвам в добрата зора. ...