Гледах те с очите на влюбена жена,
всички твои грешки прощавах на мига,
но ти не ме пожали, мечтите ми разби,
дори не ме погали, а пак ме нарани.
Как исках да съм твърда, като скала гранитна,
а чуех ли те само - готова бях да литна.
Обичах те безумно, със цялата си жар,
слаба бях, поддадох се на мъжкият ти чар.
Но ти не ги заслужи чувствата ми силни,
единствено дари ме с обидите обилни.
Погребвам любовта си, но и тебе май.
Отново срещнах ада, а очаквах рай.