24 jul 2007, 19:09

* * * 

  Poesía
610 0 7
 

Страхувам се да не направя голям скок

и да попадна от трън, та на глог.

Да не се наложи вечно да сe кая,

че истинска любов не можах да позная.

С теб се ухажвахме тихо, без думи,

но усетих флуидите помежду ни,

усетих искрите, усетих дъгата...

нататък историята ти е позната.

Зная, че си реален и че си истински,

това ми показват моите инстинкти.

А ти как ме чувстваш? Каза, че съм твоя

преди да се опиташ да ме направиш своя.

Живеем, за бъдещето с голяма вяра -

двамата ще сърбаме нашата попара,

която заедно с теб сме си надробили,

преди от една чаша вино да сме пили.

Понякога се чудя как сме убедени,

че ще ти допадна, а и ти на мене.

Практически, вече всичко е решено -

говорим за съвместност съвсем убедено.

Това ще е Тя - любов истинска, голяма.

Без да сме знаели, тя беше начертана.

За срещата ни с теб, Бог така е решил,

аз вярвам, че никога Той  не е грешил.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • да...прекрасна беше но вече не е между нас ... днес научих че господ си я прибрал ... вечна и памет ...
  • благодаря на всички за това ,че сте ме чели и ,че оставяте коментари.
  • Ами той Господ не оре и не копае - той хора събира! Но понякога си прави такива експерименти!
  • Нелка, Бог наистина не греши!
    А Любовта наистина си знае работата...нищо, че понякога ни причинява болка.
    Поздрав от мен!
  • Нелка, Бог наистина не греши!
    А Любовта наистина си знае работата...нищо, че понякога ни причинява болка.
    Поздрав от мен!
  • Дано!
    Поздрави, Нели!
  • И аз го вярвам! Поздрав, Нели!
Propuestas
: ??:??