4 sept 2008, 20:05

* * * 

  Poesía » De amor
612 0 1

Чувствата останаха безмълвни,

мислите притихнаха във тях.

Очите гледат някак тъжни,

сълзи се ронят, вледенени от страх.

 

Не виждам лъч във тъмнината,

страхувам се от тежката тъга.

Оставам тук със самотата,

душата ми е в истинска мъгла.

 

Не стой така безмълвно и нелепо,

стопли ме, извади ме от това!

Обичай ме истински, горещо!

Приюти пламенната ми душа!...

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??