Стая. Четири стени.
И един живот затворен.
Телевизорът мълчи,
паяците са доволни.
Два прозореца - закрити,
сякаш срам ги е да гледат.
Отразяващи лъчите,
ала никога не светят.
Вик кънти нечуван.
Часове и дни, години,
слоеве от тишина и прах:
спомени под тях зарити. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse