* * *

28 feb 2007, 9:38

Poesía

613 0 2

Остави ме да поплача....
Загледана там нейде в здрача...
И питаща се има ли Бог...
И защо той е толкова жесток...
Оставяйки ме всяка вечер да събирам
счупени стъкла...
Оставяйки ме разплакана да
слушам гневните слова... оставяйки ме да се мъча...
като грешен дявол без душа...
А колко малко исках... искам... само
Щастие
за мен и моите деца...
Но няма... всичко е една мечта...:-/
Заспивайки, сънувам...
малка къщичка със двор...
И децата ми играят под небесния простор...
Без сълзи и без обиди...
Без ужаса във моите очи...
Колко малко трябва ни да сме Щастливи...
Но са само блянове. Уви...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

my_smile (КМ)

2007-03-01T12:29:33+02:00

Повярвай в щастието си и ще го постигнеш.Всичко е вътре в нас.
Пожелавам ти го-Щастието-сега и завинаги.
Anely (Анелия Овчарова)

2007-02-28T10:12:20+02:00

Тъжно.Браво ПЕПЕ ..

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas