29 mar 2007, 11:43

=|=|=|=|=|=|= 

  Poesía
579 0 2

Защо ли още мисля за теб,

след като аз те оставих сама.

Молеше ме да не тръгвам ,

защото без мен бил нищо света.

Кълнеше се във любовта си

и падаше на колене дори.

Сълзите твои скриваше пороя,

а нещо в тебе почна да гори.

Пожарът буен пламна във сърцето

и душата първа изгоря,

посегна после бавно към мечтите

и с тях  по-силно запламтя.

Изпепели и спомените наши,

когато с тебе бяхме двама.

Бързо обичта и любовта ти

ce превърнаxa във измама.

Макар, че знаех за пожара,

продължих самотен да вървя.

Сълзите твой вече не потичат,

защото всичко в тебе изгоря.

© ПразеН Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжен стих, но не твоят най-добър
  • Хубаво е че разбираш и чувствата на момичето...оценяваш какво си и дал,но и какво си отнел...стихотворението е отлично!Дано пламакът отново почне да гори...
Propuestas
: ??:??