2 abr 2007, 2:26

=+=+=+=+=+= 

  Poesía
602 0 2
Ако ти си гарата самотна,
бъзащият влак съм аз.
Идвам, спирам, после тръгвам -
няма в мене капка страст.

Ако пък си бряг обширен,
покрит със топъл, златен пясък,
то тогава аз ще съм вълната,
изваяна от чист, критален блясък.

А може би си счупена китара,
която старец тихичко поправя.
Аз съм старецът - ще свириш,
но след време пак ще те забравя.

Аз съм мимолетен миг,
който през сърцето ти минава.
Хвани ме сега, улови ме,
защото утре може да ме няма.

© ПразеН Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих
    Направи го така, че да не забрави китарата
  • Всеки оставя свойта следа,мило момиче!
    Усмихни се и ще видиш ,как хората ще ти се усмихнат!Не позволявай да бъдеш за някого мимолетен миг!
    Стихът ти ми харесва,но се зареди с оптимизъм!
    Продължавай да твориш!
Propuestas
: ??:??