11 mar 2007, 9:18

* * * 

  Poesía
5.0 / 1
1013 0 1
И как ядосваш се за нещо,
и времето минава.
И как времето зловещо
те кара да забравяш.
И заедно с ядовете ежедневни
забравяш за мигове прекрасни –
и няма блянове вълшебни,
и няма спомени ужасни.
И всичко тук е, но и нищо няма.
Седиш и взрял се някъде замислен,
съзнанието ти – празна яма –
усещаш животът някак си безсмислен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »