***

20 nov 2009, 16:30

Poesía » De amor

732 0 0

Отново в мислите си съм потънала
в тоз късен час...
През сълзи, без глас, в несвяст
се опитвам да пробудя мъничко надежда аз.
И крещя, и се боря, и неспирно тичам пак,
но не мога да открия сладостта от радостта си аз.
Робиня съм на коварството, лъжите ти,
на целия ти гняв!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Propuestas