24 ene 2025, 22:21

☆☆☆ 

  Poesía » Filosófica, Otra
52 1 5

Все се уча да бъда добра, 

търпелива, разбираща, умна, 

но минавам през тъмна гора 

и сърцето ми бие безумно.

 

Не усещам на вятър шума, 

няма птици, цветя и поляни, 

и съм толкова много сама, 

че в душата отвори се рана. 

 

Как боли! Сякаш змийски език 

я докосва, преди да захапе. 

Ако знаех един поне трик 

да затегна сърдечната клапа 

 

за тревогите и за страха, 

че животът понякога стиска 

доста грубо и силно смеха,

и не пита поемаш ли риска 

 

да останеш докрая добра,

търпелива, разбираща, смела. 

Ще премина и тази гора!

Той, животът, ме учи умело. 

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ти благодаря, Мини!
  • Хубаво е, Нина, много ми хареса стремежа, за доброта, търпение и смелост. Поздравявам те!
  • Да, уроците не свършват и тъмните гори ги има, но какво от това? Продължаваме напред. Благодаря ви - ИнаКалина, Тони❤️
  • Тъмната гора няма да те направи добра, търпелива и умна, но точно защото тъмните гори са задължително присъстващ елемент от живота на всеки един от нас, точно затова трябва да бъдем добри, търпеливи и умни!
  • Не свършват тези уроци, а животът е кратък. "Как боли! Сякаш змийски език
    я докосва, преди да захапе. Ако знаех един поне трик да затегна сърдечната клапа за тревогите и за страха..."
Propuestas
: ??:??