Нощта се свърши...
денят започва...
пиян съм като задни части...
Кърви духът прекършен,
останал сам...
по мъжки прашки...

Събота сутрин,
след петъчна вечер...
забравих, че отдавна ме няма,
след "Нова генерация"
и малко от Вонегът...
жадувам, жадувам измама!!!

Залитам със себе си...
за малко да падна
в пропастта на свойта безкрайност,
спирам се и бавно отстъпвам...
пред мен...
пред своята трайност...

(без да крещя
и без да се моля...
просто е факт,
не и неволя...)

И се стичат по пръстите...
течности... краен продукт,
от сексуална възбуда...
и се стичат надолу...
и са мръсни ръцете ми...
(това е илюзия...)
пак съм ненужен...

"Но кой ли е нужен?",
това ще крещя в полите на Витоша...
на брега на Боянското езеро,
ще крещя във лицата
на боговете, които познавам,
глас ще дера...
(без надежда за отговор...)

А после смирен ще скръстя крака
върху леда на поредната зима...
върху дланите си ще положа глава,
в очакване на друга
(по-щастлива...)
Нова година...