* * *

19 dic 2004, 12:11

Poesía

1067 0 0

Като ония гълъби,
пресекли пътя ми
през каменен площад,
до замръзналия
водопад на думите…
Дръзките торпили на очите ти
пронизват
мъгливите портали
на недоизречените мисли
и ме повличат
към нови светове.
И точно
като ония гълъби,
взривявам се
на фойерверки от крила
и бяла жажда.
И чупя пясъчния си часовник.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas