* * *

18 dic 2005, 22:25

Poesía

961 0 0

ИМАМ

Вярвам в съдбата, моля се и тя да вярва в мен.
Часът удари, деня и нощта се събраха,
моят свят сега си - единствена, ти!

Устремно и диво, чувството изригва,
истинско, красиво- нежно като цвят.
Омайва и смирява всеки миг свиреп.

Да имах сила, нямаше да пиша- щях да ти говоря.
Да имах смелост- щеше вече да си моя!
Имам само любовта и на теб единствено ще се предам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.