И тази нощ не ме буди - да плачем, да говорим,
защото ако промълвя, от утре всичко ще повторим.
Тръгни си, знам че е това, което трябва да се стори,
но болката, че съм сама отвътре друго ми говори.
И този, който влезе пръв в живота ми на пръсти
си тръгна с детската ми кръв, но аз не го потърсих.
Следите вятъра отвя, прашинка не остави
и най-последната сълза с усмивка я удавих.
Но ти дойде във вечер сива, живота ми обърна
и щом съм тъжна и щастлива - теб търся да прегърна.

Витае страшната тревога над бъдещето мрачно,
а няма нищо по-прозрачно, защото знам,
без теб не мога.