дю (Мира)
78 202
4 mar 2005, 10:50

* * * 

  Poesía
1169 0 6

Проблясва сивкавият мрак през пролуките тесни.
Обвити от невидим страх криле танцуват бесни.
Понякога се срещаме в нощта, неузнаваемо маскирани,
крилете се докосват до смъртта, а ние се презираме.
Кълба омраза, въглени от яд, след стъпките ни се търкалят,
криле изгарят във безумния си бяг, следи от стъпки не оставят.

© Мира Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е силно"Кълба омраза, въглени от яд, след стъпките ни се търкалят",просто перфектно!
  • благодаря ти!!!
  • Поздрав за стиха!
  • благодаря ви
  • Хареса ми много
  • Абе кой е слойил 5 бе?!? Вие изобщо четете ли какво е написано. Текста е напрво невероятен. Кратък, но истински. Аз лично бих сложил 5.50, ама като няма такава уценка, слагам 6, че поне да компенсира 5цата от преди това.
Propuestas
: ??:??