4 mar 2005, 10:55

* * * 

  Poesía
1097 0 2

На спирката чака човек.
Колко дни ли са минали вече?
Колко дни и във студ и във пек,
ти напразно си чакаш човече?

Тя одавна замина от тук.
Избеляха по спирката стъпките.

А какво ти остана от нея?
Споменът за сълзите в дъжда.
Самотнико, не тъжи, тя живее
и танцува щастлива в нощта.

Тя се буди със морския залез
и заспива когато денят се съблича.
Тя танцува във огъня парещ,
тя танцува за теб и обича.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??