Слънцето огрява

моето лице

и да стопли пак успява

огнено сърце.

На пясъка златист

телата ще горим

и на бриза полъх чист

ни приканва тъй любим.

А вървейки край морето,

то краката ни залива

и с вълните при което

нашите следи изтрива.

Пак изцяло ще се потопим

във водите му прохладни

и с копнеж тъй несравним

за приключения сме жадни.

А луната щом изгрее

музика ще зазвучи

и във танц тъмата ще изтлее

до следващите слънчеви лъчи.

Ще танцуваме щастливи

ще танцуваме безкрай

край бреговете тъй красиви

на този морски рай.

Даже само ден да съм живяла,

Този ден дано е лятен

и пак тук бих го пропиляла –