Когато тъжен си ти знаеш как боли
една такава болка от раздяла,
когато радостен си знаеш, че уви
такава радост бързо отминава.
И всеки ден се луташ без посока, сам
да търсиш болката така позната,
за радост място няма там,
където радост всъщност е тъгата.
И тъй обречена душата пада
във бездна от горчива страст,
когато стигнал си пред портите на ада
и чакаш там последния си час.
Но знай, че твоята съдба
във своите ръце държиш
и след тъгата идва радостта
щом обич някому дариш.
© Десислава Симеонова Todos los derechos reservados