12 sept 2006, 0:20

*** 

  Poesía
741 0 0
***

Ръцете ми те галят и в съня...
В съня те галят, моя нежност алена!
Събличат те, на дневна светлина,
постлали черга пъстра, древноалена.

Захвърляме излишните слова,
събрали мъх под вишневите клони,
забравяме за миг дори това,
че билков дъх от вятъра се рони.

И жаждата събрахме я с жарта,
подпалила безкрайната вселена -
във свойта орбита ни тя въртя,
дорде сънят началото зачена.

Намръщена хазайка е ноща.
От твойто рамо устните отделя!
Облича те в прощална тъмнина
и сипе мраз по топлата постеля...

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??