2 jun 2005, 14:46

* * * 

  Poesía
692 1 0
От болка не мога да пиша,
нещо в мен се пречупи спонтанно,
дали остана душа, за да диша,
ти ме убиваш жестоко и бавно.
Така съкрушена съм в капана
на твоята низост, твоя порок,
не помня кога пак бях засмяна,
беше погрешен и този мой скок.
Всеки път грешка след грешка -
падам, умирам разбита в нощта,
боли ме от тази поредна забежка,
сърцето догаря подобно свещта.
Така наранена, че по -добре мъртва
се скитам сама и гледам навън,
унижена до смърт любовта се навърта,
махни се, ти си просто лош сън!

© Олга Божкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??