20 jun 2005, 4:00

*** 

  Poesía
1034 0 3
Търся те, под болните клепачи
на отминаващата зима,
моя Самота.
По пътищата кални
събирам ледените ти кристали-заразени.
Икам да те стопля или да те разтопя...
Липсваш ми както липсва кучето бездомно
на стареца с дрипи, виждащ своето
във всеки мръсен пес-жалък и окаян.
Ще те търся, умираща дори
зад ъгъла с блеснал поглед,
чакаща да я намерят
и да я приспят във вечен сън.
.
Намерих те-
приличаше на гъсеница-
умираща, дарявайки на друг живот-
Красива пеперуда излетя,
а на крилата беше нарисувана Тъга.

© Дъга Есенна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??