Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
3 may 2006, 9:01

* * * 

  Poesía
647 0 9
Ще има много пролети,  зная,
ще има късчета синьо небе,
а на небето, като закичени,
ще има облаци пухкави  - бели.
И все така ще довява южнякът,
топлият вятър, усмихнат и весел,
ще лудува до късно палавникът,
а после, като дете ще притихва.
Ще разцъфтяват бели овошки
и още люляци и теменуги.
Ще има птичи песни и треви зелени
край къщи и стари дувари.
Ще има пролети и влюбени!
Ще бъдем ли с теб между тях,
или отдавна,  отдавна забравени,
ще бъдем спомен или прах?
Все едно, какво ще се случи.
Казах, каквото желаех, мечтах.
Дори любовта ми да не сполучи,
нали обичах и себе си бях.



 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много благодаря!
  • Хубаво е!
  • Хубав стих,Джейни!Поздрав!
  • Много е хубаво, Джейни, и аз ти се радвам!
  • МНОГО МЕ РАДВАШ....
  • Много красив стих Джейн! Поздравления! 6
    Ако размениш в последния ред да стане: "обичах и себе си бях" ще се получи един по-добър ритъм според мен.
  • "Все едно, какво ще се случи.
    Казах, каквото желаех, мечтах.
    Дори любовта ми да не сполучи,
    себе си бях и обичах."

    Поздрав, Джейни! Харесва ми много! Винаги бъди себе си!
  • Благодаря много Румене !Оценявам помоща ти!
  • Джейн, много хубаво.
    Но, според мен, ако промениш тази строфа:
    "или с теб отдавна забравени", на "или отдавна, отдавна забравени", ще стане идеално. Така ще се избегне повторението на думата "теб".

Propuestas
: ??:??