15 dic 2006, 9:31

* * * 

  Poesía
584 0 12
Ти дойде, като пролетен цвят,
и посипа душата ми с радост.
С дъх на упойваща бяла липа,
ме целуна със тихата благост...
... По устните, аз те познах,
по ръцете, които ме галеха,
и по ромона в нежният глас,
чийто извор, ми умиха нозете.
Ти ме създаде от себе си,
с твоята нежност и тиха любов.
Аз се прекланям с душата си,
че те намерих във този живот... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??