Вятърът…как лови кристалите и ги завихря с писък
тук на високото летящата ми къщичка не се приема като призрак
в черното зад бялото по занемарените алеи там потръпвам от зависимост
до бръшляна белезница сред мокрите цветя на опечалението аз съм
стар
ръждясал
тигър…
… И обратно…
хлад довлече блудкаво бездушие
болнаво и хлъзгаво на допир
разводнено и вресливо на цвят
няма вени ...