23 ago 2013, 11:54

*** 

  Poesía » Otra
604 0 4

Вечер сбира тъгата си в шепи
пак прелели от ручеи тихи сълзи.
Сутрин ниже пак плахи надежди
и усмихва се на първите струи лъчи.

Денем кърпи на спомени скритите рани.
Попрешива и бод подир бод
пак изправя глава и косите отмята
и намира във скритото брод.

После тръгва след птици отлитащи
и след ято на лято по тънкото било.
По земята са хората крачещи.
а пък тя по синьото било-небило.

Търси малкия принц в залези алени,
да побъбри за скритите малки неща,
дето видими са за сърцето не за очите,
и все още си вярва в добри чудеса...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно е Джейни!
    Можеш да го кръстиш просто "тя"
    :*
  • Тъжно, с позитивна нотка...
  • Вярата... Хубаво е!!
  • „Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”...
Propuestas
: ??:??