Защо ли още мисля за теб,
след като аз те оставих сама.
Молеше ме да не тръгвам,
защото без мен бил нищо света.
Кълнеше се във любовта си
и падаше на колене дори.
Сълзите твои скриваше пороя,
а нещо в тебе почна да гори.
Пожарът буен пламна във сърцето
и душата първа изгоря,
посегна после бавно към мечтите
и с тях по-силно запламтя.
Изпепели и спомените наши,
когато с тебе бяхме двама.
Бързо обичта и любовта ти
огънят превърна във измама.
Макар че знаех за пожара,
продължих самотен да вървя.
Сълзите твой вече не потичат,
защото всичко в тебе изгоря.
© ПразеН Todos los derechos reservados