Протягам ръце - да докосна звездите. Затворих очите си - да погледна Луната. Разкъсах мрака - със светлината от мъничка свещ. Огледах се плахо, но смелост събрах. и тръгнах - ей, богу, в незнайна посока. Ще стигна ли някъде? Кой ли да знай?! Тук има пръст само съдбата ми. Но все ще стигна. Все някъде... Вървях забързана. Опитах да надгоня вятъра. И му подхвърлих косата си, опитвайки се да го надхитря. А той, щуракът му, ме понесе на гребена на вълната... След което се засмя и опита да загаси свещта, но... не посмя. Нали ми е пръв приятел?!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.