Някога
Някога, когато беше вчера,
всичко хубаво било е.
Някога, когато с тебе бяхме двама,
жива беше любовта ни.
Някога, когато пак се срещнем,
няма да сме двама.
Някога, когато пак се в миг погледнем,
няма да се обичаме както тогава.
Някога, когато няма да се видим,
ще се гледаме на снимка пожълтяла.
Някога, когато в друг живот се срещнем,
може би ще сме двама.
Някога, тогава пак ще се обичаме
и в миг сърцата ни отново ще туптят.
Някога, когато пак се сънуваме,
в този миг ще се целуваме.
Нека бъде за тогава, когато ще бъде някога!
© Мирослава Иванова Todos los derechos reservados