Азазел (Неличка)
42 117
8 jul 2012, 9:58

* * * 

  Poesía
1458 2 1

Морето ме прегърна до забрава
сред дюните със пясъчни очи,
а аз поисках да остана -
човек съм и раздалята боли.

Отпуснах се, предадох му живота,
че бяха сто години самота,
и уморена всяка нощ да плача,
потънах сред последната вълна.

Намериха ми тялото пред утро,
огряваше го първата зора
и казаха, че съм умряла,
а бях останала при любовта.

© Неличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??