Напъзряват кайсиите на двора,
месец май е безбрежна река.
И вали, и вали без умора!
И дано и дано да умра!
Мойта първа, невинна изгора
днес се жени и става снаха.
А сърцето ми, то без умора
търси брод, търси прошка една.
Наедряват над мен черни мисли,
като буря, вулкан, планина!
И вали, и вали, и вали...
Месец май е съдбовна река!
Днес горя, днес премислям, мълча...
Мойта вярна изгора - нощта,
за дъжда, за дъжда се венчá!
© Хари Спасов Todos los derechos reservados