***
Aз ли забравих нейде по света своя скромен ореол от самолюбие, с който бях
тъй добре известен, или ти ме накара да погледна и на другата страна?
Нима нивга вече няма да мисля само за своето собствено мизерно съществуване като
за господ, господар на длъж и шир.
Ти ли ме принуди така да се размекна? Не мога да повярвам, че светът ме вижда слаб,
чувствителен и добър. Защо ми го причини? Сега аз няма да мога да се правя на господ...
Или пък не... Аз сам реших да сложа край на всичко това.
Ти си просто моя светъл лъч, пътеводител към света на добротата.
Моля те, заведи ме там с теб, нека нивга вече не съм САМ...