(посветено)
Когато тъмнина се спусне и студ обземе моята душа,
когато слабостта протегне тънки пръсти
и се вкопчи безмилостно в уморената ми снага,
когато дъждовете в очите не спират да валят..
Аз към тебе отново поглеждам,
мое слънце, моя малка красива мечта,
моя топла прегръдка далечна,
мой фар, моя звездица в непрогледна тъма.
Изпивам дъха ти на глътки,
образ мил в телефонната слушалка.
Сърцето ми помни гласа ти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse