Тез влажни кафеви очи,
тъй нежно потънали в други две - кехлибарени.
Сякаш за пръв път се поглеждат.
Сякаш за пръв път се усмихват.
Тъй страстно погълнати един от друг.
Говорещи само с очи.
Не смеят да се докоснат,
дали от страх, дали от болка - не знаят.
А лудото желание в тях напира.
Той леко докосва лицето й.
Тя нежно заравя пръсти в косите му.
Но тъй трудно е всичко. ...