silvereye (Паулина Зарева)
32 181
16 mar 2008, 20:22

* * * 

  Poesía » Civil
862 1 2

Глад, мизерия и болка,

сълзи в техните очи.

Няма ли кой да изцери

окованите в страдание души?

 

Страхът и мъката

в плен на злото оковали са човека.

Ще посегнеш към ножа,

за да отмъстиш навеки.

 

Вълни от нещастие и злоба

обграждат те в смъртоносен капан,

задушава те болка, трепериш от страх,

не можеш да кажеш "не знам, не бях аз,

трябва да чакаш до сетния час.

 


Камъни студени край пътя лежат,

болка и скръб навред се простират.

Дали дъждът ще измие срама,

нарушената клетва, изцапаното с кръв бесило?

 

Дали ще блесне с чист блясък звезда

в мрака на нашия град?

Дали от водоврата на човешката съдба

ще се измъкнеш, ще простиш

на своя кръвен брат?

© Паулина Зарева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??